София, ул. Русалийски проход 15–17, вх. 3, офис 41
0888 95 28 97, 0894 399 942, info@roditeli.info

Първата вселена

Кои са първите ни спомени? Усмивката на мама? Първата играчка? Първата разходка в парка?

Отговор на този въпрос дават пренаталните психолози, които изучават изживяванията на детето по време на бременността и раждането и в първите дни след него. Оказва се, че дълбоко в нашето подсъзнание са запазени спомени от безметежното времето в уютния полумрак на маминия корем.

В областта на пренаталната психология са работили такива известни психолози и психиатри като Алфред Адлер, Отто Райк, Станислав Гроф. По време на провежданите от тях сеанси пациентите им си спомняли времето преди и по време на раждането си. Много често това помагало да се намери първопричината на заболяването. В резултат на своята работа учените установили, че безсъзнателните спомени за раждането съществуват във формата на отделни блокове информация, които се формират по време на различните периоди на раждането. В книгата си "Отвъд пределите на разума" Станислав Гроф разграничава четири информационни структури наречени базови пренатални матрици - устойчиви структури, които са в основата на всички психофизиологични реакции през целия живот на човека. Те определят стила на поведение, характера на реакциите към външни събития и отношението на човек към заобикалящия го свят.

И така, да проследим пътя от зачатието до раждането.

I. "Матрицата на любовта"

Първата базова пренатална матрица се формира по време на бременността и отразява единството на майката и детето. Бебчето долавя и най-малките промени във физическото и емоционалното състояние на майката. На този етап матката е неговата "вселена" - тайнствена и неизследвана, уникална и неповторима. Тя може да бъде гостоприемна, добра и ласкава с мъничкия си обитател. Тогава бебето е спокойно и умиротворено, чувства се в пълна безопасност, изпитва райско блаженство. Но понякога условията могат да бъдат и неблагоприятни за малкото човече. От пръв поглед може да се каже добре ли се е чувствало новороденото в първия си дом:

  • емоционалното състояние на жената по време на бременността отказва влияние върху тонуса на детето - ако майката е била под постоянно напрежение, то тонусът е повишен; а ако бременността е протекла с постоянни съмнения, депресии и тъга, то тонусът е понижен;
  • пълното отсъствие на физическо натоварване и честото преяждане по време на бременността водят до слабо изразени рефлекси у новороденото.

На този етап се формират способността да обичаш, да даряваш, да се доверяваш и да приемаш обичта на другите. Но не трябва да забравяме, че в живота не съществуват идеални условия. За това не трябва да превръщаме обитела на детето в кристален дворец. Умереното физическо натоварване, кратките колебания на настроението положително влияят върху развитието на бебчето, създават първични модели на житейски ситуации, с който то ще се сблъска. Психолозите знаят, че след идеално, "лъчезарно" протекла бременност децата много често са капризни, взискателни, емоционално неустойчиви.

II. "Матрицата на жертвата".

Формира се през първия период на раждането - от началото на контракциите до пълното разкритие на шийката на матката. Какво се случва с детето? Внезапно райското блаженство свършва. Огромна сила започва да натиска малкото телце, не му достигат кислород и хранителни вещества. Стените на матката, които до сега са били надеждна защита, стават враждебни и се опитват да изгонят малкия си обитател. Той с радост би напуснал негостоприемния дом, но изходът е затворен.

На този етап от изключителна важност е поведението на майката. Ако тя приема контракциите спокойно, преодолява болката, разбира какво се случва с нея и с детето, опитва се да установи контакт с него, то мъничето чувства подкрепа и се труди заедно с мама. Ако ли пък майката не е готова психически за раждането, изпада в паника, затваря се в своите страдания, крещи, то детето може да се почуства отвергнато, изоставено само лице в лице със страшната, непозната стихия.

Всичко преживяно през този период се запечатва в паметта на бебето и в бъдеще влияе на поведението му в трудни, безизходни ситуации. На този етап се формира пасивния аспект на волята - качества като търпението, издържливостта, умението да не падаме по гръб.

III. "Матрицата на борбата".

Тази матрица отговаря на периода на напъните - изгонването на плода. За детето физически това е най-тежкия етап на раждането. Пътят навън е много тесен и труднопроходим. Неизвестната сила продължава да притиска телцето и главичката, все още недостига кислород. И въпреки това, психологически този период е по-лесен от предишния, тъй като сега бебето е активен участник. Ситуацията вече не е безнадеждна, болката има определена цел и детето не е безпомощно. Включва се заложената от природата програма, малкият организъм мобилизира всичките си сили, ръчичките и крачетата си проправят път напред, към светлината в края на тунела.

И ето, трудния път е изминат. Човекът се е родил. Но изпитанията още не са свършили. В маминия корем детето е било в състояние на безтегловност, а във външния свят действат законите на земното притегляне и бебчето изпитва така наречения "гравитационен удар". Освен това се преустройва работата на всички вътрешни органи на организма, променя се кръвообращението, започва самостоятелното дишане.

Този етап е изключително важен за формиране на личността. При преминаване по родовите пътища се включват адаптивните механизми на психиката. От това, как ще протече този период, зависи ще може ли детето да се приспособява към променящите се условия на живота, ще се научи ли да си поставя цели и да ги достига, да отвръща на удара и да поема отговорност за своите постъпки.

IV. "Матрицата на свободата".

Свързана е непосредствено с първите часове след раждането. От това, какво почувства, какво чуе и види детето в първите минути, зависят отношенията с близките и заобикалящия го свят. По време на контракциите и напъните бебчето чувства, че майчиният организъм се опитва да го изгони. И ако след трудностите, през които е минало, детето не почувства отново блаженство, то за цял живот може да запази носталгия по загубения рай и тогава ще му бъде много трудно да достигне хармония със себе си и заобикалящия го свят. Точно за това е много важно след раждането детето отново да се съедини с майката. Когато мама нежно го постави на гърдите си, погали го, усмихне се, ласкаво му проговори, малкият човек ще разбере, че е обичан и желан, че започва ново съществуване, не по-лошо от предишното. И неприятните спомени ще бъдат заличени.

Ако се наруши естествения ход на събитията и през първите часове след раждането бебчето и майката са разделени, детето става силно възбудимо, изпитва страх, самота, а в бъдеще това може да доведе до несигурност в собствените сили, низка самооценка, депресии и неумение да установи нормални отношения с другите хора.

През деветте месеца в маминия корем се формира не само тялото на детето, но расте и зрее душата му, разумът му. В своята "вселена" - толкова близка и въпреки това толкова далечна и неразгадана за нас - малкият човек получава своите първи знания за света, в който му предстои да попадне. И нито един урок в по-нататъшния му живот няма да бъде така добре научен като тези първите. Само от нас зависи какво ще запомни детето през своите първи учебни часове.

Петя Лечева

Център "Съвременни родители"

Други публикации