София, ул. Русалийски проход 15–17, вх. 3, офис 41
0888 95 28 97, 0894 399 942, info@roditeli.info

Театър на раждането

За да не станете жертва на страха и паниката в най-отговорния момент, трябва добре да се подготвите за раждането.

Всяко значимо събитие има нужда от подготовка. Колко много усилия полагаме, за да организираме почивката си?! Задълбочено подхождаме и към избора на нова кола или битова техника. И само необходимостта от добра подготовка за такова уникално събитие, като раждането на детето, не винаги е очевидна. А детето още от първия ден на зачеването започва да чувства вашето настроение, приема и разпознава света чрез маминото възприятие. Затова за детето е от изключително значение как семейството ще преживее тези девет месеца. Ще чувства ли то ежедневно топлите вълни на любовта, ще чувства ли, че е желано и че никога няма да бъде изоставено? На пръв поглед може да се стори безсмислено и лесно да се общува с бебето още докато е в корема на мама. Но в действителност за много мъже (а и за част от жените) "скритото" в корема дете е нещо виртуално. Подготовката за предстоящото раждане е насочена именно към това бъдещите родители да усетят пълноценно особеното състояние на бременността, отговорността, близостта един към друг и връзката с детето. За да съумеят да създадат за мъничето уютен, добър свят, пълен с любов, където то да встъпи с доверие, под надеждна защита.

Затвореният кръг

Преди повече от 50 години акушерите описват синдрома "страх - напрежение - болка", с който жените се сблъскват по време на раждането. Случва се следното: когато се страхуваме, мускулите се напрягат. Това предизвиква появата на болка, която засилва страха. В следствие напрежението също се усилва, а след него и болезнените усещания. Възниква затворен кръг: колкото по-силен е страхът, толкова повече боли. За да бъде разкъсан този кръг, трябва просто да спрем да се страхуваме. За тази цел трябва да си изградите много ясна представа за протичането на предстоящото раждане, да сте информирани за различните особености и нюанси, да направите прогноза за различни варианти на развитие на събитията. Трябва да ви е кристално ясно какво се случва с вас и с детето във всеки един момент и с какви телесни усещания може да бъде съпроводено случващото се. Знанието и разбирането винаги вдъхват увереност в собствените сили противно на неизвестността, която винаги плаши. И, разбира се, трябва да подготвите тялото си за предстоящата работа, за да сте сигурни, че вашият организъм ще действа така, както е заложено от природата.

Един от начините за достигане на тези цели е "театърът на раждането" - тренинг, един вид репетиция, отработване на навиците и уменията, които непременно ще влязат в употреба и ще помогнат на майката и бебчето по време на раждането. Естествено, нереално е да се предвиди всичко. Но след като изпробвате различните движения и пози, облекчаващи родовата дейност, отработите вариантите на дишане, отрепетирате напъните, вие със сигурност ще се почувствате по-спокойни и по-уверени, когато започне този удивителен, чуден процес - раждането на детето ви.

По време на тренинга се формира памет на тялото, която работи след като главата "изключва". За пример може да послужи карането на колело - ако някога сте се научили да карате колело, то и след 5-10 г. няма да ви представлява трудност отново да се качите да карате. Ако по време на занятията жената е отработила различни варианти, то, най-вероятно, по време на раждането тя ще направи всичко, което й помага да се чувства най-удобно, което трябва и е най-добре. И в крайна сметка това неминуемо ще даде отличен резултат.

Как протича тренингът

Всичко започва с проиграване на първите контракции. Основната задача е да разберете какво чувстваме - истински контракции или само предвестници. Необходимо е да засечете времето между контракциите, да се вслушате в организма си, да оцените състоянието си.

  • Щом контракциите станат регулярни, значи раждането е започнало. Прегръщаме корема си, галим го, разговаряме с детето, пускаме си музика и започваме да се движим: въртим таза, пристъпваме, приклякаме, танцуваме така наречения "родилен танц". Той ни помага да се адаптираме към започналите контракции.
  • Ако първите контракции са слаби, дишайте както обикновено. Със засилването на контракциите и намаляването на интервалите между тях, започваме да използваме различни видове дишане. Обсъждаме с кой тип да започнем, репетираме възможните пози. Майките избират удобна поза или най-комфортните движения и в същото време продължават да изпробват вариантите на дишане.
  • След това разглеждаме ситуация, при която даден вид дишане не помага. Опитваме друг начин и сменяме позата - може би именно така ще ви бъде най-удобно по време на раждането. Важно е да сме запознати с всички възможни варианти, за да знаем точно от какво може да избираме в отговорния момент.
  • Уточняваме вашите действия вкъщи - консултирате се с вашия лекар и, ако състоянието ви позволява, оставате още известно време у дома. Използвайте това време, за да проверите приготвени ли са всички документи и вещи за болницата, вземете душ, почивайте. Отделно разглеждаме въпроса как да постъпим, ако изтекат околоплодните води.
  • Ако бащата ще присъства на раждането, той също се движи, диша заедно с майката, учи се да ?дирижира? раждането ? да помага и направлява майката, когато на нея й е тежко, когато е уморена и изплашена.

Вече сме в болницата

На тренинга детайлно се анализира какво се случва в родилния дом, какви са действията на медицинския персонал, какво трябва да правите вие. Контракциите стават по-чести и по-силни. Трябва да се избере друг тип дишане ? изпробваме варианти. Опитваме да сменяме положението на тялото, пробваме подходящи пози. Това е възможно при условие, че няма медицински противопоказания. Бащите усвояват тънкостите на обезболяващ масаж на гърба, раменете, кръста. При това не бива да забравяме за бебчето, на което му е по-трудно, отколкото на вас, което се страхува и има нужда от вашата помощ и подкрепа. На тренинга се учим да изразяваме тази подкрепа.

Всички се учим да се отпускаме след контракцията, за да възстановим сили за следващата: много е важно между контракциите да почиваме и да се успокояваме, за да регулираме нивото на кислород в клетките, защото един от компонентите на болката е хипоксията - недостигът на кислород в мускулите. Дишането в този период също има за цел постигане на релаксация. Бащите тренират релаксиращ масаж.

В края на първия етап на раждането се появяват напъните. В някои случаи те започват, но все още не трябва да се напъва (например, при непълно разкритие на шийката на матката). За да се избегне травмиране на шийката или бебето, най-важното в този период е майката да се удържи от нетърпимото желание да напъва. Това се постига с определен начин на дишане, който се отработва по време на тренинга. Бащата също работи активно - масажира гърба, диша заедно с жената, всячески я ободрява и подкрепя.

И ето, най-накрая идва време да напъвате. На тренинга се разглежда как точно трябва да напъвате, накъде да е насочено усилието, как да дишате. Особено важни са уменията да задържате въздух. Освен това, за да избегнете разкъсвания и епизиотомия, значение има еластичността на тъканите (отлични резултати дават гимнастиката и масажът).

Водещият "театъра" командва точно така, както това ще прави акушерката в родилна зала: "Вдишваме - напъваме - плавно издишаме - вдишваме - напъваме - плавно издишаме - дишаме, дишаме, дишаме - вдишваме ..." Естествено, не напъваме с всички сили, но продължителността на напъна по време на тренинга е същата, като в истинското раждане.

С какво помага "театърът"??

1. Бъдещите родители получават ясна представа за това как и в каква последователност ще се развиват събитията, какви варианти може да има и как да постъпваме в една или друга ситуация.

2. Ако бъдещият баща присъства на раждането, той знае с какво реално може да помогне. Така той става не просто наблюдател, а пълноправен участник. Освен това, фактически и тримата - бъдещите родители и детето - работят като един отбор.

3. Жената има възможност адекватно да комуникира с медицинския персонал. Много по-лесно се работи с човек, който владее ситуацията, разбира какво се случва с него, сътрудничи на лекарите.

4. Един от най-важните аргументи в полза на тренинга е това, че детето чувства любовта, помощта и подкрепата на мама (или и на двамата родители), учеща, че е очаквано и желано. А това е от изключително значение за бебчето.

5. След такава работа, когато всичко ви се получава, вие чувствате огромно удовлетворение и с пълно право можете да произнесете на ум или на глас: "Ние успяхме!".

Автор:

Петя Лечева - Център "Съвременни родители"

Други публикации